Проф. д-р Младен Григоров: Студът причинява тотално свиване на кръвоносните съдове

Проф. д-р Младен Григоров е началник на Отделението по кардиология в МБАЛ „Сити Клиник – Свети Георги”, град Монтана.

Проф. Григоров е известен български кардиолог, доайен на интервенционалната кардиология. Въвел е много методики в диагностично-лечебната работа, както и в инвазивната и неинвазивната кардиология. Той е сред първите български лекари, приложили в България инвазивната кардиологична процедура сърдечна катетеризация (безоперативна диагностика на сърдечносъдовите заболявания, при която се стига до сърцето по артериален и венозен път). Притежава лиценз №001 по интервенционална кардиология в България. Има придобити три медицински специалности: по физиотерапия, вътрешни болести и кардиология.

В изключително богатата му професионална и научна биография фигурира и ръководният пост на началник на лаборатория по функционална диагностика. Той е и основател и ръководител на първата в България Клиника по функционална диагностика, както и на Клиниката по кардиология към Висшия военномедицински институт. Малко след това оглавява Правителствена болница, като под неговото ръководство тя е преобразувана в Кардиологичен център „Лозенец”.

Няколко години работи и в областта на екстремалната медицина по програма на военния отдел на БАН, която изследва способността на организма да се приспособява към високите нива на стрес, физически натоварвания, кислороден глад, висока температура. Автор е на 25 монографии и над 250 научни публикации, и на четири учебника в областта на кардиологията, включително и на учебниците по специалността, по които в момента се подготвят специализантите по кардиология. 

Изключителните му заслуги в кардиологията са отличени от Българското кардиологично дружество, което го награждава през 1997 г. и 2016 г. Носител е на голямата награда на Българския лекарски съюз за цялостен принос в медицината. За особено значими заслуги в областта на науката е награден и с орден „Св. Св. Кирил и Методий“.

Италианското дружество по кардиология го прави свой почетен член и съпредседател на Италиано-българската асоциация по ехокардиография.  Разговаряме с проф. Григоров за рисковете, които крие студеното време за здравето на сърцето.

– Проф. Григоров, какви рискове за здравето на сърцето ни крие зимата?

– Студът причинява свиване на кръвоносните съдове, което води до повишаване на кръвното налягане и създава условия за образуване на тромби. По един много, много стар закон, отдавна забравен в кардиологията на д-р Драстер Мурад, съдовете, които хранят сърцето с кръв – т.нар. коронарни съдове, реагират по същия начин, както и кожните. Тоест, когато кожните се свиват, същото се случва и с коронарните.

Освен това, ние преди години, когато искахме да провокираме „гръдна жаба”, тоест, стенокардна криза, извън модерните велотестове, които масово се правят сега, холтери и т.н., потапяхме двете ръце на пациента в леденостудена вода и наблюдавахме как се отразява това на кардиограмата. И тези от хората, които имаха проблем в кръвоносните съдове, захранващи сърцето с кръв, обикновено даваха промени в кардиограмата, на основата на спазъма, за който стана дума. С което искам да обърна внимание, че наистина, студът причинява тотално свиване на кръвоносните съдове. А кожните и сърдечните съдове реагират в една и съща посока.

– Имат ли своя принос и вирусите през студените зимни месеци върху състоянието на кръвоносната система и сърцето?

– Естествено, всяка инфекция – било то вирусна или голяма част от бактериалните, може да причини възпаление на сърдечния мускул – т.нар. миокардит. Това е доста сериозно заболяване. Дори сега ковид, с който ни занимават вече почти две години, макар и не толкова често, но и той дава миокардити. А другият, „обикновеният” грипен вирус дори в по-голяма степен може да причини възпаление на сърдечния мускул.

– Това действие на вирусите ли се определя като тропизъм по отношение на сърцето?

– Преведено, тропизъм означава „привлекателност” към сърцето – с други думи, притежава по-голяма способност да се установи в сърдечния мускул. Например, едно познато на повечето ви читатели състояние, наречено метеотропизъм. Това е понятие в медицината, с което означаваме, че много голяма част от хората се влияят силно от промяната във времето.

и във Фейсбук/media/source/202112/1640250843_str_12_21.jpg“ title=“undefined“>

Проф. д-р Младен Григоров

– Тези неблагоприятни фактори през зимните месеци, за които споменахте, повишават ли риска и от инфаркти?

– Всяка екстремална температура – било то много висока или ниска, е риск за сърцето. Кръвоносната ни система изпълнява и важната функция за адаптация, приспособяване към това, което е извън нас. Така, че всяка остра промяна на времето влияе, а студът – с особена сила. Разбира се, от това не трябва да правим паника. Ние живеем в климатична зона, към която от столетия сме климатизирани към такива промени, както хората, които живеят в Сибир, например в неговите най-крайни северни райони, при 50 градуса под нулата.

– Бихте ли припомнили на читателите ни кои са тревожните симптоми на инфаркта?

– Първо, 70-75% от хората, които получават инфаркт, преди това са имали поне една стенокардна криза, на която не са обърнали внимание. Тоест, т.нар. по народному „гръдна жаба”. Дължи се на стеснение на кръвоносните съдове, които хранят сърцето с кръв. Разбира се, 30% от пациентите може и да не са имали такава криза и пак да получат инфаркт.

Инфарктът протича общо взето, по следния начин: внезапна болка в гръдната кост, с чувство за недостиг на въздух и с т.нар. вегетативни реакции – избиване на студена пот, която в много голяма степен се дължи и на паниката, която, разбира се, е обоснована. 

Когато на човек не му достига въздух и усеща болка зад гръдната си кост, нормално е да бъде обзет от страх. Много често болката отива към долната челюст или към едната, другата или и двете ръце. Обикновено, тези симптоми са едни и същи както при стенокардията, така и при инфаркта, но с много по-голяма сила се проявяват при развиващ се вече инфаркт.

Аз задължително задавам на пациентите си, които се оплакват от гръдна болка, въпроса колко време е продължила. Това е много важно да се уточни, защото стенокардната болка в сърцето е от недостига на кислород на сърдечния мускул, в резултат на тези стеснения, за които споменах. 

Тя не може да продължава повече от 5-6 минути, максимум – 10, ако е стенокардия. Ако е продължила по-дълго от посоченото време, или не е породена от сърдечна причина, или започва инфарктът. Разбира се, това е обичайната картина. Но за съжаление, има много случаи, в които и без такава картина се стига до внезапна сърдечна смърт

Също на основата на инфаркт, който се е развил така мощно, че сърцето въобще не е могло да реагира.

– Знаем, че инфарктите се проявяват с много лица. Но има ли разлика в тази основна картина от характерни симптоми при жените и при мъжете?

– Поначало, природата е направила жените по-устойчиви на всякакви беди, още от времето на богинята Майка. И това вероятно, е справедливо, тъй като жената е продължител на живота. Затова жените са по-устойчиви и по отношение на инфарктите, ако трябва да ги сравняваме с мъжете. Но с едно важно уточнение – в случая не говорим за по-тежко или по-леко протичане на инфаркта, когато вече се е случил. Настъпил веднъж, няма разлика между нежния и силния пол, дори жените го понасят по-тежко.

– Защо мъжете по-често ги сполетява инфаркт?

– Вероятно, значение за по-голямата му честота при мъжете е, че ние пушим повече от жените, макар че в последните години тенденцията е в посока на изравняване. Това, разбира се, не е много благоприятно, защото жената по принцип, през столетията не е привикнала към такъв тип отрова. Докато мъжете, откакто се е появил тютюнът в Европа – някъде през 15-ти век, пушат. 

Друг важен фактор, който има значение, е безспорно високото кръвно налягане. Мъжете боледуват по-често от хипертония, в сравнение с жените. 

Третото е диабетът – тук мъжете също имат „предимство” пред жените. И четвърто – високите стойности на холестерола и триглицеридите в кръвта, където мъжете също са по-засегнати от жените. Може би, всичко това в съвкупност, определя именно факта, че мъжете боледуват по-често. Но веднъж получен инфарктът, жените го понасят по-тежко. Може би, защото са по-емоционални. Още повече, че такава болест не може да се скрие от пациента – той знае до какви сериозни последствия е възможно да доведе.

– Вярно ли е, че инфарктът е предвестник на инсулта? Може ли човек да получи едновременно инфаркт и инсулт?

– Инсултът е същото нещо като инфаркта, с тази разлика, че засяга мозъка, а не сърцето. В България инсултите са три пъти повече, в сравнение с инфарктите. Годишно имаме около 15 000 инфаркта и около 45-50 000 инсулта. Инсултите са два вида – исхемични и хеморагични, тоест, с и без кръвоизлив. Първите, исхемичните, са много по-малко неблагоприятни, в сравнение с втория вид – с по-малка смъртност са, инвалидизация и т.н. Между двете заболявания общото е атеросклеротичният процес – в случая с инсулта – на мозъка. Но едновременно да се получи инфаркт и инсулт, е изключителна рядкост.

– Какво лечение прилагате при пациенти с инфаркт?

– Прилагаме съвременно лечение, което предполага премахване на тромба, причинил инфаркта и съответно, стеснението, което от своя страна, е причина за образуването на тромба в кръвоносния съд. Прави се по инвазивен път, което е най-добрият начин, защото се отстранява едновременно както причината за заболяването инфаркт, така и за тромбообразуването в т.нар. лаборатории по Интервенционална кардиология. 

В България те са общо 52 – 11 са в столицата, по 3-4 в Пловдив и Варна, както и в останалите големи градове. Тоест, покрива се доста добре територията на страната. Основният проблем е във времето, тъй като клетката на сърдечния мускул има определен живот без кислород.

и във Фейсбук/media/source/202112/1640250844_str_12_21_3.jpg“ title=“undefined“>

И това е в рамките на този времеви прозорец, за които вече споменах – от 5, до максимум 10 минути. Разбира се, такава светкавична реакция не може да се постигне на практика, но се знае, че ако пациентът е интервениран до третия час, шансовете и за преживяване, и за по-малка инвалидизация са многократно по-големи, отколкото, ако е след третия час. 

Между другото, същото важи и за инсулта. Сега у нас наблюдавам един чисто психологически парадокс – българите така са се подплашили от коронавируса, че се страхуват да постъпят в болница. А истината е друга – независимо от високата смъртност, която дава инфекцията с ковид, тя е много далеч от смъртността при инфарктите и инсултите. Това съм го наблюдавал, както аз в практиката си, така и много мои колеги, които също споделят за тази тревожна тенденция. 

Например, пациентът получава инфаркт, знае, че най-вероятно има такъв, но го е страх да отиде в болница, защото щял да се зарази от ковид. И това е вследствие на психозата

Пандемията от коронавируса е факт, но има и пандемия от психоза, която е опасно да не отчитаме и да пренебрегваме. Българските пациенти не смеят да постъпят в болница, заради този страх, а имат рак, да кажем.

– Налага ли се и при кои сърдечносъдови заболявания корекция в лечението през зимните месеци?

– Да, разбира се, при хипертониите и при пациентите с исхемична болест на сърцето може да се наложи усилване на терапията – по-голяма дозировка на предписаните медикаменти, като имаме предвид как влияе студът на кръвоносната система и в частност, на сърцето.

– Каква е причината, според вас, при толкова много пациенти с хипертония, тя да не бъде овладявана успешно?

– По-принцип, трябва да уточним, че хипертонията може да бъде вторична, която засяга не повече от 5% от пациентите, и обикновена хипертонична болест – в останалите 95%. Като изключим вторичната хипертония, където нещата са много по-сложни по отношение на лечението – налагат се и операции, аз мисля, че много рядко има хипертония, която да не може да се овладее. Имаме шест групи лекарства, като някои от тях действат комбинирано върху болестта. Просто, лечението на хипертонията е въпрос на опит и майсторство на лекаря. Плюс, разбира се, и това, което пациентите дават от себе си за себе си.

– Какво имате предвид?

– Имам предвид елементарните хигиенни навици, които непрекъснато повтаряме и които уж всеки знае, но малко от българските ни пациенти ги спазват. Тоест, каква диета трябва да се спазва, да не пушат, да не злоупотребяват с алкохола и да се движат колкото се може повече. Алкохолът и мазната храна ускоряват атеросклеротичния процес и вървят ръка за ръка.

– Тъй като вие „говорите на езика на сърцето”, преведете ни какво най-много обича и мрази то?

– Няма спор по въпроса – най-много обича радостта и любовта, а най-вече мрази самата омраза. Тези, които непрекъснато мразят, са винаги по-уязвими от останалите хора, които гледат широко на живота.

– А по отношение на храненето?

– Безспорно, храненето си има своето значение, но преди всичко и най-вече това е отношението към живота – т.нар. стрес, така да кажа. Той е два вида – положителен и негативен. Положителният стрес те тласка напред – тогава, когато знаеш, че ще преодолееш препятствията. Когато обаче, това препятствие те мачка, говорим за негативен стрес. Той не може да бъде полезен в нито една сфера на живота, както и по отношение на здравето. 

Ако непрекъснато допускаш в живота си негативен стрес, което, разбира се, невинаги зависи от теб, не е добре за който и да е орган в тялото ни, но най-вече за сърцето, тъй като той е органът на адаптацията – приспособяването.

Но основните неща, които се препоръчват и които сме ги повтаряли много пъти за здравето на сърцето, това са спиране на тютюнопушенето, ограничение на животинските мазнини, борба с диабета и най-вече и преди всичко – хипертонията да бъде контролирана и лекувана редовно. Всички тези фактори, плюс това, което коментирахме по-горе за стреса, радостта, любовта и омразата…

Когато говорим за омразата, се сещам за един цитат на Иво Андрич. В „Мостът на Дрина” – една книга, за която получи Нобелова награда, още в началото много ме е впечатлило нещо, което той казва за босненците, но според мен, важи и за голяма част от Балканския полуостров. Иво Андрич казва: „Босненецът се ражда с омраза, живее с омраза и не може да съществува и един ден без омраза.”

Милена ВАСИЛЕВА