Меркел издаде цялата истина за Русия, Китай, Тръмп и коронакризата, ударила света!

Поради факта, че на 1 юли председателството на Съвета на Европейския съюз преминава в Германия, германският канцлер Ангела Меркел даде интервю за The Guardian и още пет европейски вестника – германския Süddeutsche Zeitung, френския Le Monde, испанския La Vanguardia, италианския La Stampa и полския вестник Polityka.

По време на това интервю тя говори за икономическата реакция на Европа на пандемията от коронавируса, позицията си по отношение на преговорите за Брекзит и глобалните предизвикателства от страна на САЩ, Русия и Китай, уточнява Фокус.

Ето интервюто на Меркел пред The Guardian:

G: Председателството на Съвета на Европейския съюз преминава в Германия по време на безпрецедентна криза. Напрежението е огромно. Очаква се Германия да постави всичко на мястото си. Изнервена ли сте?

A.M.: След като заех поста канцлер, Германия за първи път стана председател на Съвета на Европейския съюз през 2007 г. Непосредствено преди това Франция и Холандия отхвърлиха Конституционния договор на Европейския съюз и ние си поставихме задача да разработим нов договор.

И ние успяхме в това начинание. Тогава започна международната финансова криза, колебанията на еврото и бежанският проблем – тоест трудните времена не са нещо ново за нас. Отново и отново се убеждаваме, че Европа все още не е станала достатъчно устойчива на въздействието на кризите. По време на кризата в Еврозоната не разполагахме с необходимите инструменти, за да излезем с адекватен отговор. Притокът на бежанци през 2015 г. показа недостатъците на европейската система за убежище.

Сега пандемията от коронавируса ни изправи пред предизвикателство с безпрецедентни размери. Тя засегна всички нас, без да прави разлика. От една страна, тя прекъсна периода на положителна динамика на икономическото развитие във всички страни-членки на ЕС. От друга странай съвпадна във времето с два мощни разрушителни феномена на нашето време – климатичните промени и дигиталната революция, които бързо променят живота и икономиката ни, независимо от вируса. Фокусирах се точно върху тези проблеми.

G: Имайки предвид големия брой различни кризи, можем ли да кажем, че оцеляването на Европейския съюз е застрашено?

А.М.:Вместо да задаваме прекалено често този въпрос за оцеляването на Европейския съюз, трябва да продължим да вършим основната си работа. Поддържането на силен вътрешен европейски пазар и поддържането на единство на световната арена е в интерес на всички страни членки на блока. В такъв надхвърлящ обичайната ситуация момент, надявам се, че всички членове на блока искрено се вълнуват от онези неща, които ни обединяват.

G.: Тази криза засегна не само Европа. Целият свят сега се бори с пандемия и различни политически демони.

А.М.:Точно така. Освен това в момента тонът на международните дискусии е доста груб. След финансовата криза от 2008 г. възникна мания за многостранност. Тогава страните от Г-20 започнаха да провеждат срещи на ниво държавни ръководители и се стремяха да излязат с еднозначен отговор.

Но днес е различно. Днес трябва да направим всичко по силите си, за да не се плъзнем към протекционизма. Ако Европа иска да бъде изслушана, тя трябва да даде добър пример. Разчитам на това, въпреки че нямам никакви илюзии колко трудни ще са преговорите.

G.:Предложението ви за създаване на фонд за възстановяване представляваше значителна отстъпка за южните страни. Какви реформи очаквате да видите в замяна на това?

A.M.:Не мисля, че трябва да говорим за „северните“ страни, за „южните“ страни или за „източните“ европейци. Това е сходно с опита да се разглежда ситуацията в черно и бяло. Бих искал всеки от нас да се опита да се постави на мястото на другiq и да разгледа проблемите от различни гледни точки.

G: Група държави, наречена „пестеливата четворка“, зае защитни позиции. Защо Германия напусна пруденциалния лагер?

А.М.: В Италия и Испания например пандемията от коронавируса се превърна в тежко бреме за техните икономики и здравните им системи, както и в тежък тест в емоционалния смисъл – поради огромния брой смъртни случаи. При такива обстоятелства единственият правилен начин за Германия е да мисли не само за себе си и да сме подготвени за изключителен акт на солидарност. Водени от тази идея, ние предлагаме нашето предложение с френския президент Еманюел Макрон.

G.: Увеличаването на нивото на дълга е радикална промяна за Германия. Какво се случи с канцлера, който преди това строго контролираше финансовите ресурси?

А.М.: В криза с такъв мащаб всеки от нас трябва да направи това, което трябва да се направи. В настоящата ситуация трябва да направим нещо изключително. Германия има ниско съотношение на дълга и в настоящата извънредна ситуация тя може да си позволи леко да увеличи дълга си. За нас е също много важно тази програма да бъде в рамките на европейските споразумения. Намерихме начин да направим това.

Разбира се, всичко това отговаря и на нашите собствени интереси. Германия се интересува от силния вътрешен пазар и от сближаването на страните от ЕС, вместо тяхното отдалечаване. Както и преди, това, което е добро за Европа, е добро за нас.

G.: Фондът за възстановяване породи доста странна хармония. Наистина ли тези пари могат да заглушат такива реални проблеми като набиращия сила национализъм и латентен популизъм?

A.M.: Фондът за възстановяване не може да реши всички проблеми на Европа. Но отсъствието му може да изостри нашите проблеми. Икономическото здраве на Европа може да окаже влияние върху много аспекти. Прекомерно високата безработица в дадена страна може да доведе до политическа дестабилизация и съответно да увеличи нивото на заплаха за демокрацията. За да оцелее Европа, нейната икономика трябва да оцелее.

G.: Може ли фондът за възстановяване да генерира движение към създаването на Съединените европейски щати?

А.М.: Смятам този фонд за уникален отговор на уникална ситуация. Ако бихме искали да променим основните аспекти на управлението на бюджета на Европейския съюз или например да му дадем правото да събира данъци, тогава ще трябва да изменяме споразуменията. Това от своя страна би променило статичното равновесие между сферата на властта и контрола. Сигурен съм, че тази тема ще бъде обсъждана в бъдеще, но това трябва да се прави с повишено внимание. В настоящата ситуация нямаме възможност да чакаме, докато бъдат направени някои изменения в споразуменията. Трябва да реагираме бързо на пандемията.

G.: Мислите ли, че министърът на икономическите въпроси на Испания Надя Калвиньо ще стане добър председател на Еврогрупата?

А.М.: В момента министрите на финансите обсъждат този въпрос. Не е тайна, че германското правителство подкрепя кандидатурата на Надя Калвиньо. Но окончателното решение ще бъде взето от Еврогрупата. Винаги се радвам, когато жените получават водещи политически роли, а жена никога не е била начело на Еврогрупата. Но това не е мое решение. Еврогрупата ще вземе решението.

G.: Заслужава ли си Италия да използва това, което може да предложи европейският механизъм за стабилизиране?

А.М.: Това трябва да бъде решено от Италия. Ние създадохме тези инструменти чрез Европейската инвестиционна банка – европейския стабилизационен механизъм със своите кредитни линии и схема за временна заетост. Всеки може да ги използва. Не сме ги създали, така че никой да не ги използва.

G.: Вие сте последният ръководител на правителството от поколението от 1989 г. Добре си спомняте източния блок и обединението на Европа. Възможно ли е европейските държави да се отдалечават една от друга, въпреки всички усилия, положени във връзка с пандемията? Могат ли по-младите държавни ръководители да намерят общ език?

A.M.:Унгарският премиер Виктор Орбан също активно се занимава с политика през 1989 г. Тогава либералният демократичен ред триумфира над диктатурата на социализма и комунизма. Но това беше само част от реалността. Конфликти избухнаха в Западните Балкани, а по-късно и в ислямския свят. Китай постепенно се превърна в голяма икономика.

Всъщност, примерът с Китай показва, че дори недемократична държава може да постигне икономически успех и това е сериозно предизвикателство за нашите либерални демокрации. Тогава възникна заплахата от ислямисткия тероризъм – на първо място терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ. Към това добавете и разочарованието, в което се превърна Арабската пролет. Накратко, досега не успяхме да предоставим сто процента доказателство, че либералната система в крайна сметка ще надделее. Това ме тревожи.

G.: Европа постигна ли някаква полза от революцията, която се случи в нея?

A.M.: И да и не. От една страна, след 1989 г. преминахме изключително успешен път, но в еуфорията, която ни обхвана, не разпознахме напълно дълбоките и дълготрайни язви, които наследихме от диктаторските режими, съществували в Европа 40 години след края на Втората световна война. След националсоциализма и войната много страни от Източна Европа попаднаха директно във втория период на диктатурата. Държавите от Източния блок имаха само няколко години за независимо развитие. И едва много по-късно те влязоха в онези процеси, които бяха нормални за западните страни.

Много нови членове на ЕС споделят нашия ентусиазъм за съществуването на Европейския съюз в резултат на мирното развитие на континента. Те обаче са скептично настроени към съдбата на Европа. Трябва да развием разбиране за тези процеси. Виждам моята мисия в работата в полза на една самоопределяща се либерална Европа, в която основните коренни свободи са вкоренени.

G.: С цялото необходимо зачитане на различията в националния опит на страните от Европа, къде очертавате границата, отвъд която e на лице нарушение на закона?

А.М.: Разбира се, ще обсъдим подробно онези въпроси, които имат отношение към върховенството на закона. Основната отличителна черта на всяка демокрация е, че всяка опозиция трябва да има съответните права за участие в управлението на държавата.Трябва да има определен набор от други права – като се започне с достатъчно време за изказване в парламента и най-малкото излъчване по държавни информационни канали наравно с другите и завършва с независим съд и спазване на демократичните процедури.

G.: Националните съдебни системи в Европа в момента в конфликт ли са с общоевропейската съдебна система? Или обратното? Трябва ли по принцип европейската съдебна система да има предимство пред националните съдилища?

A.M.: Не може да се каже, че тази тема никога не е била обсъждана дори преди Германският федерален конституционен съд да вземе решение относно Европейската централна банка. Няма съмнение, че европейските закони имат предимство пред националните. Но това не ни дава възможност да посочим точно къде започва компетентността на европейските закони и къде приключва компетентността на националните.

Идеята на Европейския съюз е, че държавите-членки делегират своите правомощия върху него. В кръстопътя на сферите на юрисдикция на националното и европейското законодателство триене може да възникне в случаите, когато европейското законодателство тълкува правомощията си по-широко от, да речем, германският парламент. Точно това виждаме в случая с Европейската централна банка.

Ако националният конституционен съд установи, че тази граница между европейското и националното законодателство е нарушена, той се обръща към Европейския съд (най-висшият съд на Европейския съюз – бел. ред.) да разгледа случая. До този момент Европейският съд успява да разреши всички спорни дела.

Сега имаме сериозен конфликт. И това по принцип е в реда на нещата, до колкото една отделна държава бъде в състояние да се „вкопчи“ в собствените си правомощия, докато всички те не бъдат прехвърлени на европейските институции, което, разбира се, никога няма да се случи.

G.: Под председателството на Германия ЕС се готви да разработи единна стратегия за Китай. Това вярно ли е?

A.M.:Заради пандемията от коронавируса не можем да проведем срещата, планирана за септември с Китай. Но ние възнамеряваме да направим това по-късно. Целта на подобна среща на върха е да насърчи отношенията между ЕС и Китай. Пекин и ние имаме общи интереси. Например в областта на борбата с изменението на климата. От доста време обсъждаме инвестиционно споразумение с Китай, но засега не сме постигнали значителен напредък тук. Трябва да обсъдим политиките за подпомагане на развитието на Африка с Китай, където Пекин следва своята независима линия.

Планираната среща на върха ни принуждава да разработим общи европейски подходи към отношенията с Китай. Това не е лесна задача. Трябва да формулираме политики, отразяващи нашите общи интереси и ценности. В крайна сметка ние сме разделени от Китай по въпросите на правата на човека, върховенството на закона и страховете ни за бъдещето на Хонконг. И тези въпроси трябва да бъдат обсъдени открито.

G.:Китай поставя ли под съмнение западното, демократично строителство на Европа?

A.M.: Трябва да направим всичко, за да станем по-гъвкави. Трябва да стоим заедно като европейци, в противен случай само ще отслабим позициите си. Китай се превърна в глобален играч. Това ни прави партньори в икономическото сътрудничество и борбата срещу изменението на климата. Но в същото време ние сме конкуренти с много различни политически системи. Ето защо би било погрешно, ако не разговаряхме помежду си.

G.: В края на тази година Брекзит става факт – излизането на Великобритания от ЕС без споразумение. Това лично поражение ли е за вас?

A.M.: Не. Разбира се, би било в интерес на самата Великобритания, както и на всички страни-членки на ЕС, Великобритания да има спокоен и подреден изход с някакво споразумение. Но това може да се случи само ако и двете страни го искат. Тук определящата роля се играе не от нашите желания, а от доминиращата реалност, с други думи това, което Великобритания иска. Британското правителство, начело с Борис Джонсън, трябва да вземе решение за контурите на отношенията, които ще възникнат между нас след излизането на страната от ЕС.

И тогава Обединеното кралство ще бъде принудено да съществува в контекста на последиците от това решение и най-вече в контекста на по-малко тесни икономически връзки с Европа. Ако Великобритания не иска да спазва тези стандарти за опазване на околната среда, пазара на труда или социалната сигурност на населението, които са сравними с европейските, нашите отношения естествено ще станат по-малко близки. Това ще означава, че Обединеното кралство не иска нашите стандарти в тези области ще съществува и ще се развива паралелно.

Трябва да забравим това, че трябва да определим какво иска Великобритания. Самата тя трябва да го реши. И ние, тоест съюзът на ЕС-27 ще отговорим съответно.

G.: Съединените щати също бързат да отслабят връзките си с Европа. Президентът Тръмп критикува Германия и иска да изтегли част от американските войски от Европа. Тази заплаха притеснява ли Ви?

А.М.: Ние сме уверени, че нашият съюз със САЩ е много важен за всяка от двете страни. Тук, в Германия, ние разбираме, че трябва да харчим повече за нашата защита. През последните години нашите военни разходи значително се увеличиха и ние ще продължим да вървим по пътя на изграждането на военната си сила. Американските войски в Германия помагат за защитата не само на страната ни и централната част на НАТО, но и на интересите на Съединените американски щати.

G.: Дойде ли време Европейският съюз да получи стратегическа автономия и истински суверенитет?

А.М.: Погледнете света. Погледнете Китай и Индия. Днес има убедителни причини да останем ангажирани с трансатлантическата отбранителна общност и нашия споделен „ядрен чадър“. Разбира се, Европа трябва да понесе по-голяма тежест в този контекст, отколкото през Студената война. Израснахме с увереност, че САЩ искат да бъдат първата световна сила. Ако сега Америка желае да се раздели с тази роля по собствено желание, ще трябва да обмислим задълбочено подобна ситуация.

G.: Особено в Източна Европа много силно се усеща заплахата от Русия. Германия подценява ли я?

А.М.: Знаем за кампаниите за дезинформация. Оръжието на хибридната война, както се нарича, е част от руския арсенал …

G.:… дори става въпрос за убийствата …

А.М…. убийството в парк Тиргартен е сериозен инцидент. Сега съдът определя степента на вина на обвиняемия. Както и да е, хибридната война и опитите за дестабилизация стават част от поведението на Русия.

От друга страна, има много причини за продължаване на усилията за развитие на конструктивен диалог с Русия. В страни като Сирия и Либия, разположени в непосредствена близост до Европа, Русия има голямо стратегическо влияние. Затова ще продължа да се стремя да развивам сътрудничество с нея.